Кратко видеообръщение към нацията. /Ако някой много държи - сам да си пуска Дунавското хоро след това.../
С особена благодарност към Песа, че ми поръча онази водка в понеделник...
Любими, не чак толкова любими и случайници, вече трети ден съм в Израел и не успявам да напиша и ред. Уверявам ви, че този път не е някаква несериозност, а многото места, силните впечатления и абсолютната каша от цветове, аромати, гледки и всичко съпътстващо смяната на страна, култура, континент...още малко друга планета :)
Надявах се, че до петък ще съм успяла да си събера малко мислите, но уви. Ще бъда хаотична, ще си пиша за каквото ме интересува, няма да има никаква логика и...всъщност всичко ще си бъде както обикновено.
Полетът
Полетът беше нормален. Толкова нормален, че чак скучен.
Още с влизането си в самолета се чу "Сука блядь!" и в отговор "Дурак! Пойди на...", та както започнах да казвам - стана ми родно и мило. Заех мястото си доста развеселена, руснаците продължаваха комуникацията си на високо равнище, когато чух ясно и отчетливо "шадайм!". (Поздрав, дружбенци! ^^)Излитането беше вълнуващо, кацането също. Онези два часа помежду ги проспах. Горе долу с това се изчерпва летенето, а аз вдигнат толкова шум за нищо.
На излизане възрастен евреин ме заговори. Не знаеше дума английски и след като установи, че не съм една от богоизбраните започна енергично да сочи към ръчния ми багаж. Скапаното нещо се беше разпрало по цялата дължина на ципа и беше на три секунди от изсипване. След ругаещите руснаци и евреи и аз дадох своя принос на роден език. Закрепих положението, за да тръгна със свито сърце към...
Митническата проверка
След десетина минути напускане на самолета и шляене из огромни коридори разбрах две неща - първо, Дъглас Адамс никога не е стъпвал на летище Бен-Гурион и второ - това място е ог-ром-но.
Най-накрая успях да стигна до проверката и странна млада дама ми взе паспорта, зададе ми няколко въпроса и директно ме насочи към офис от същата страна на заграждението. Отказа да ми върне паспорта и съзнанието ми взе да рисува неприятни картини.
След съвсем кратко чакане и бърза справка дали говоря английски ме въведоха при дружелюбно изглеждащ риж служител на граничните. С усмивка се информира дали пътувам сама, покани ме да седна и след няма и десет уточнителни въпроса ми издаде документ за пребиваването ми тук.
Минути по-късно с досада установих, че големия ми куфар се е разделил с последната си дръжка, но нямаше драма. Аз вече бях в страната, Генади ме чакаше на летището и се понесохме към центъра на Тел Авив.
Пътища, закони и Тикви
По пътя скачахме от тема на тема, но нямаше как да пропуснем пътищата. Магистралата, по която се движехме беше като пожелания от Аладин път - яйце да търкулнеш по него, няма да се счупи. Гена със смях ми разказа за култовата реплика от посещение на Бойко в страната: "Ако в България направим такава лоша магистрала като тази от Тел Авив до Рамала, "медиите ще ме изядат" ///Прочети още тук ///.
Не знам кой кого или какво ще яде, но законите тук са брутални и се спазват. Наболелият проблем за саморазправата по родните пътища се решава елементарно тук. Няма значение кой е виновен - всички участници остават без книжка доживот.
В следващите две денонощия още доста пъти ми се случи да изпитам същото изумление, както в този момент. Тук системата работи, полицаите си вършат работата, законите са строги и се прилагат. Хората спокойно оставят вещи в колите си, жените масово ходят с отворени чанти на оживени места, съвсем безопасно е да се разхождаш нощем в почти всички квартали.
Оставям тази тема отворена, ще разсъждавам още по нея, но не сега. Цялата сладост оставя лек горчив вкус в устата ми, когато се сетя, че родната ми страна е малък, но зле управляван рай, а доброто управление е превърнало една пустиня в рай.
Очаквайте: "Има ли разлика между еврейска и арабска кухня?", "Какво има (освен всичко) на пазара.", "Хееей, тук няма да има морски изгрев, а морски залез!", "Разходка в нощно старо Яфо" и още много други.
Забележка на потребителя: Няма да споменавам името на авиокомпанията, но розовите им кукли биха се обогатили доста от един-два курса по английски. :D
